За шаха

Шахматът се играе върху квадратна дъска, която е разделена на 64 квадратчета. Условно цветът на 32 от тези квадратчета е бял, а на другите 32 — черен. Цветовете на полетата се редуват, като се изисква първото поле отляво на първия ред от страната на всеки играч да е черно. Всеки играч разполага в началото с 8 пешки, 2 топа (или тура), 2 коня, 2 офицера, 1 дама (или популярно царица) и 1 цар. Целта на играта е да се създаде такава ситуация, при която е пленен царят на противника. Това се нарича мат или матиране. За да се постигне това фигурите извършват движения по дъската, наречени ходове, съблюдавайки правила за движение на фигурите. Първи на ход са винаги белите, а след тях черните. Когато фигура от един цвят може да се премести на дадено поле, но то е заето от противникова фигура, се извършва вземане. При това действие фигурата, която е била първоначално на полето се премахва от дъската, а другата се поставя на нейно място. Вземат се само фигури на противника.

Така шахът може да се приеме за опростен модел на войната или по-скоро на битка, където основната цел е да се плени главнокомандващия на противника. Законите за движение на фигурите са прости геометрични правила и на пръв поглед шахмата би трябвало да е лесна и разбираема игра – но това е ужасно далече от истината…

В математиката е доказано, че всички игри от типа на шаха, които нямат елемент на шанс (както примерно в таблата има зар), са или „безплодни“ или „нечестни“. Тези разсмиващи думи за щастие са просто математически термини – безплодни са игрите, при които с правилна игра на двамата играчи винаги се достига до равен резултат (в шаха наречен „реми“), а нечестни са тези, при които винаги единият играч би трябвало да печели (отново при правилна игра). Разбира се в шаха първия ход на белите им дава известно предимство, поне в началото на партията, но то не би трябвало да е достатъчно за победа, ако черните играят по най-добрия начин. За щастие шаха е толкова неизмеримо сложен като количество на възможните варианти и дълбочина на стратегията, че почти никога играта не се развива по един и същ начин и непрекъснато се получават нови и понякога безкрайно интересни позиции. Колкото един играч е по-напреднал, толкова повече има хубавата възможност да се радва на неизчерпаемата красота на играта. За повечето хора, които не разбират законите на шахматната тактика и стратегия, шахът е просто игра. По света има и хиляди хора, които сериозно се занимават с шахмат, много от тях като професионални играчи. Сред тях има такива, които възприемат шаха като вид умствен спорт и за тях най-важен е резултатът от партията и други, които го разглеждат като изкуство и гледат на него по-творчески. Сред световните шампиони по шах има ярки представители и на двата подхода.
 Звания и рангове. Най-добрите играчи могат да бъдат наградени със специални звания от международната организация ФИДЕ.
Гросмайстор (накратко ГМ, понякога се използва международен гросмайстор или МГМ) се присъжда на шахматистите от световна класа. Част от световния шампион, ГМ е най-високото звание, което шахматист може да получи. Преди ФИДЕ да награди шахматист с него, играчът трябва да има ЕЛО рейтинг от най-малко 2500 и постигнати три забележителни резултати (наречени норми) в турнири, включващи участието на други гросмайстори от страни различни от тази на кандидата. Има също други начини за придобиване на гросмайсторско звание, например ако шахматистът спечели Световното първенство за юноши или девойки.
Международен майстор (накратко ММ). Изискванията са подобни на ГМ, но са занижени. Минималният рейтинг за ММ е 2400.
ФИДЕ майстор (накратко ФМ) Обикновения начин за получаване на звание ФИДЕ майстор е достигане на ФИДЕ рейтинг от 2300 или повече.
Кандидат- майстор (накратко КМ) Подобно на ФМ, но с ФИДЕ рейтинг от най-малко 2200.
Всички звания са отворени за мъже и жени. Международни звания са присъждани на композитори и решавачи на шахматни задачи, както и на състезатели по кореспондентен шахмат (от Международната федерация по кореспондентен шахмат). Освен това, националните шахматни организации може също да присъждат титли, обикновено на напреднали играчи, които са още под нивото необходимо за международните звания; пример е титлата „шахматен експерт“ използвана в Съединените щати.