Стратегията в шахмата се основава на поставянето и
постигането на дългосрочни цели по време на партията – например, къде да
се поставят различните фигури – докато тактиката набляга на тяхното
движение върху дъската. Тези две части на шахматното мислене не могат
напълно да бъдат разделени, защото стратегическите цели са в по-голямата
си част достижими чрез средствата на тактиката, докато тактическите
възможности се основават на предходната стратегия в играта.
Заради различните стратегически и тактически модели,
играта на шах обикновено се разделя на три фази: дебют, обикновено
първите от 10 до 25 хода, когато играчите развиват своите фигури и
подготвят обстановката за предстоящата битка; мителшпил, разгръщащата се
фаза на играта; и ендшпил, когато повечето фигури са разменени и царете
започват да вземат активно участие в борбата.
Основи на стратегията
Стратегията в шахмата е ангажирана с оценяването на
шахматните позиции и определянето на целите и дългосрочните планове за
бъдещата игра. По време на оценяването, играчите трябва да вземат под
внимание множество фактори като стойността на фигурите върху дъската,
пешечната структура, безопасността на царя, контрола върху ключови
полета или групи от полета (например, диагоналите, откритите
хоризонтални и вертикални линии, черните или белите полета) и т.н.
Най-основната стъпка в оценяването на една позиция е
пресмятането на общата стойност на фигурите от двете спорещи
страни. Стойностите използвани за тази цел се основават на опит и са под
формата на точки; обикновено пешките са със стойност единица, конете и
офицерите имат стойност три точки, топовете – пет точки и царицата е със
стойност девет точки. В ендшпила царят в повечето случаи е по-силен от
офицера или коня, но е по-слаб от топа. Поради тази причина, на царя
понякога е присъждана стойност от четири точки. Впоследствие, тези
основни стойности се променят под влиянието на други фактори
като позиция на фигурата (например, пешките на предни позиции имат
по-голяма стойност от тези на изходяща позиция), координация между
фигурите (например, двойка офицери имат по-добра координация помежду си
от двойката офицер и кон) или вида на позицията (конете повече са ценени
при затворени позиции с много пешки, докато офицерите са по-силни при
отворени позиции).
Друг важен фактор при оценяването на шахматната
позиция е пешечната структура (понякога известна като скелетът на
пешките) или конфигурацията на пешките върху дъската. Пешките са
най-малко подвижните шахматни фигури. Поради тази причина пешечната
структура е относително статична, но и до голяма определя
стратегическата същност на позицията. Слабости в пешечната структура,
такива като изолирани, сдвоени или изостанали пешки или дупки, веднъж
създадени, обикновено остават за постоянно. Заради това трябва да се
избягват освен ако появата им не е компенсирана с друго стойностно
предимство (например, възможност за развиване на атака).
Основи на тактиката
В шахмата, тактиката основно се концентрира върху
краткосрочни действия – толкова краткосрочни, че те могат предварително
да бъдат изчислени от играча или компютъра. Максималната дълбочина на
изчислението зависи от способностите на шахматиста или скоростта
на процесора. В спокойните позиции не е възможно многоходово
предвиждане, докато в „тактичните“ позиции с ограничен брой силни
варианти, е възможно изчислението на много дълга поредица от ходове.
Прости едноходови или двуходови тактически действия,
като заплахи, размяна на фигури, двойна атака и т.н., могат да се
комбинират в по-сложни варианти – тактически маневри често използвани от
едната или двете страни в партията. Теоретиците описват множество
елементарни тактически методи или типични маневри, например свръзка,
„вилица“, междинни ходове, отвличане, примамка, жертва, открит шах,
открит удар.
Форсиран вариант, който е свързан с жертва и
обикновено резултата от него е очевидна печалба, се нарича комбинация.
Блестящите комбинации – като тези в безсмъртнат партия - са описвани
като красиви и са уважавани от любителите на шахмата. Откриването на
комбинация е също основна цел на шахматната задача, целяща развиването
на уменията на шахматиста.
Дебют
Дебютът е поредица от първите ходове в партията
(„откриващите ходове“). На известните и често играни дебюти се дават
имена, например Испанска партия или Сицилианска защита, и се
категоризират в справочници като Енциклопедия на шахматните дебюти.
Има множество различни дебюти, различаващи се по
характер от спокойна позиционна игра (например Дебют Рети) до много
агресивни (Латвийски гамбит). В някои дебюти, точната поредица от
ходове, считана за най-добрата за двете страни, може да се състои от
30-35 хода или повече. Професионалните шахматисти прекарват години,
изучавайки дебюти и продължават да го правят по време на кариериите си,
защото теорията на дебютите непрекъснато се развива.
Основните стратегически цели на повечето дебюти са подобни една на друга:
Развитие: поставяне (развитие) на фигурите (основно офицерите и конете) на полезни полета, където да имат влияние върху играта;
Контрол върху центъра: контролът върху полетата в
центъра на дъската, позволява на фигурите да бъдат лесно преместени
върху всяка част на дъската и също да имат „парализиращ“ ефект върху
опонента;
Безопасност на краля: правилния момент на рокада може да се посочи тук;
Структура на пешките: играчите се стремят да избегнат
създаването на слаби пешки, такива като изолирани, сдвоени, изостанали
или пешечни острови.
Част от тези основи, други стратегически планове или тактически поредици от ходове могат да бъдат включени в дебюта.
Много шахматисти и теоретици смятат че белите, заради
извършвания от тях първи ход в партията, имат малко предимство. Черните
обикновено се стремят да неутрализират предимството на белите и да
постигнат изравняване на играта или развитие на контраигра в
небалансираната позиция.
Мителшпил
Мителшпилът е част от партията, когато повечето
фигури вече са развити. Тъй като дебютната теория е завършила, играчите
определят позицията, за да съставят планове основаващи се на
особеностите на позицията и в същото време да пресметнат тактическите
възможности на позицията.
Типични планове или стратегически теми – например
малочислената атака, каквато е атаката на пешките на дамския фланг срещу
противника, който има повече пешки на този фланг – са често подходящи
само при някои пешечни структури, които са резултат от специфична група
дебюти. Заради това изучаването на дебютите трябва да бъде свързано с
подготовката на планове за действие в мителшпил фазата.
Мителшпилът е също фазата на играята, в която
повечето комбинации се извършват. Често тези комбинации са свързани с
атака срещу царя на опонента; някои основни примери имат собствени
имена, например мат Боден или комбинация Ласкер-Бауер.
Друг важен стратегически въпрос на мителшпила е дали и
как да се намали и оползотвори материала до ендшпила (т.е. да се
опрости играта). Например по-малките материални предимства могат в
повечето случаи да се превърнат в победа само в ендшпила и затова
по-силната страна трябва да избере подходящ начин да достигне до края.
Не всяко намаляване на материала е подходящо за тази цел. Например, ако
едната страна има бял офицер (т.е. движещ се по белите полета), а
опонентът има черен офицер (т.е. движещ се по черните полета),
преобразуването на играта в пешечен ендшпил с офицери, е обикновено
предимство за по-слабата страна, защото ендшпил със офицери от
противоположен цвят е твърде вероятно да завърши реми, въпреки че
по-силната страна има една или две пешки повече.
Ендшпил
Ендшпилът е фаза в играта, когато има малко фигури
останали на дъската. Има три основни стратегически различия между
по-ранните фази и ендшпила:
По време на ендшпила, пешките стават по-важни; ендшпилът често се върти около опитите за произвеждане на пешка.
Царят, който е пазен в мителшпила от заплахата за
мат, става силна фигура в тази фаза и често е преместван в центъра на
дъската, където пази пешките от своя цвят, атакува тези на противника и
затруднява движението на противниковия цар.
Цугцванг – неблагоприятно положение за играча, който е
на ход. Цугцвангът често е определящ фактор в ендшпила и по-рядко в
другите фази на партията. Например, на диаграмата отляво, ако черните са
на ход, трябва да изиграят 1…Цb7 и позволяват произвеждането на бялата
пешка в царица след 2.Цc7, докато ако белите са на ход, трябва да се
задоволят с пат чрез 1.Цc6 или да загубят последната си пешка, ако
играят друг ход.
Пример за цугцванг: страната, която е на ход е в неблагоприятно положение.
Ендшпилите могат да бъдат класифицирани според вида
на фигурите, които са останали на дъската. Основните матове са позиции, в
които едната страна има само цар, а другата разполата с една или две
фигури повече, и може да матира противниковия цар, обединявайки работата
на царя и фигурите си. Например, пешечните ендшпили се състоят от цар и
пешки при едната или двете страни и задачата на по-силната страна е да
произведе една от пешките си. Другите по-сложни ендшпили са
класифицирани според фигурите на дъската, а други на царете. Например,
„ендшпил топ и пешка срещу топ“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар