Ходове

Всяка шахматна фигура има собствен модел на движение. Х-овете показват полетата, където фигурата може да бъде преместена, ако няма други фигури на Х полетата между изходната позиция на фигурата и крайната и дестинация. Ако има противникова фигура на крайната дестинация, тогава местената фигура може да вземе фигурата на противника. Единственото изключение се онася за пешката, която може само да взима на белите полета (виж диаграмата по-долу).

Ходове на царя-царят е най-важната, но и най-уязвимата фигура на шахматната дъска. С изключение на рокадата (по-късно ще обясним правилото за рокада) той се мести от своето поле на съседно поле незащитено от противникова фигура, по хоризонтал, вертикал и диагонал. Следователно царят се движи и бие противникови фигури по-същия начин както и дамата, само че на съседни полета. За разлика останалите фигури характерното за царя е, че не можем да го поставяме на поле, което е под удар от неприятелска фигура и също така той не може да взема защитени неприятелски фигури (от същия цвят), тъй като за да я вземе, царят трябва да бъде поставен на нейното поле, а то е атакувано от противникова фигура.

Ходове на топа-топът се движи (и взема фигурите на противника) по продължение на хоризонталите и вертикалите, които се намира. Обаче, когато има и друга фигура на шахматната дъска, подвижността на топа, както и на всяка друга фигура, се ограничава.

Ходове на офицера-офицерът се движи (и взема фигурите на противника) само по диагоналите. При това също както и топа, можем да го поставяме на което пожелаем свободно поле, незаето от противникова фигура. Офицерът не може да прескача нито своя, нито противникова фигура, обаче също както и топа, той може да взема неприятелски фигури, които се намират по пътя на неговото движение.Ако офицерът се намира на бяло поле, тогава той може да се движи само по белите диагонали и се нарича белопол. Другият офицер може да се движи само по черните диагонали и се нарича чернопол. 

Ходове на дамата-дамата се движи (и взема фигурите на противника) напред, назад, встрани и по диагонали на каквото разстояние искаме. Значи по хоризонтал, вертикал и диагонал, т.е. съчетава движението на офицера и топа. Благодарение на тази си голяма подвижност, дамата е по-силна фигура от офицера и топа. Тя е най-силната фигура на шахматната дъска. Ако дамата се намира на централно поле и като сумираме максималните числа ходове на топа и офицера, следователно дамата има максимално 27 възможни хода. Сферата на действие на дамата, също както на офицера се намалява, когато се отдалечава от центъра;  Затова по начало трябва да се стремим да поставяме фигурите си на такива полета, от които те да имат възможност да проявяват своята максимална сила – т.е. да отидат на възможно най-много полета. В началото на играта обаче ранното въвеждане в боя на тежките фигура (дамата и топовете) не е препоръчително, тъй като противникът, като ги атакува със своите леки фигури (коне и офицери) ще спечели ценно време (темпо) за развитие.

Ходове на коня-движението на коня е най-трудно за изучаване от начеващия шахматист. То е съставено от две части. Първо конят прави ход напред или назад на едно поле по хоризонтал или вертикал и след това ход на едно поле по диагонал. Движението на коня можем да си го представим и по следния начин – ход през едно поле по хоризонтал или вертикал и едно поле встрани. Въобще движението на коня наподобява печатната буква Г, в право или легнало положение.

Конят е единствената фигура, която може да прескача свои и противникови фигури, т.е. когато е заграден отвсякъде, той може да бъде поставен извън тази преграда. Следователно конят бие полетата, само на които може да скочи. По това той се различава от останалите фигури, които бият по пътя на тяхното движение. Освен това той се различава и от това, че може да напада едновременно много фигури, без той да е под удара на нито една от тях. Тези нападения на коня са много опасни, когато под удар се намира и царят на противника.

Ходове на пешката-пешката е най-слабата фигура на шахматната дъска. Тя се мести само едно поле напред по вертикал и никога не може да се връща назад. Но когато пешката се намира на първоначалната си позиция (на 2-ри хоризонтал за бяла пешка и 7-ми хоризонтал за черна пешка), тя може да се премести през едно поле напред. Това става по наше желание. Пешката за разлика от всички останали фигури не бие неприятелските фигури като се движи напред. Тя бие по диагонал, също както офицера, с тази разлика, че бие само съседните полета. Въобще пешките нито могат да се движат назад, нито бият назад. Белите пешки се движат и бият по посока към лагера на черните, а черните пешки обратно – по посока към лагера на белите. Макар и пешката да е най-малоценната фигура, ние трябва да я пазим, защото често една пешка решава изхода на борбата. Силата на пешката се състои преди всичко в това, че когато при движението си напред тя достигне последния хоризонтал (осмия за бяла пешка и първия за черна пешка), то тя се превръща по желание в дама, топ, кон или офицер от същия цвят на пешката. Това превръщане е задължително и обикновено се избира такава фигура, която намерим за добре, без да има някакво значение обстоятелството, че на дъската има от същите фигури (могат да се произведат няколко дами, топове и пр.) Обикновено се произвежда най-силната фигура – дама (цар не може да се произвежда), но понякога е по изгодно да произведем някоя друга фигура: кон, офицер или топ. Достигането на пешката до последния хоризонтал, снемането й от дъската и поставянето на произведената фигура, представлява един ход. 

Видове пешки

Пешките разположени на крайните вертикали „a“ и „h“ се наричат крайни пешки. Разположените пък на вертикалите „d“ и „е“ се наричат централни пешки.
Когато две пешки от един цвят се намират на един и същи вертикал – наричаме ги сдвоени. Пешката, която при движението си напред не среща противникова пешка (само пешка) нито по вертикала, на който се намира нито по двата съседни се нарича проходна пешка.
Освен тези видове пешки имаме още и изолирана пешка - когато тя стои на един вертикал, а на съседните (или съседния за крайна пешка) вертикали няма пешка от същия цвят.
Когато пешките се намират на съседни полета и могат да се защитават една-друга се наричат свързани. Те образуват пешечна верига.

Специални ходове

Рокада

Веднъж на всяка игра, всеки цар има правото да извърши специален ход, известен като рокада. Рокадата се състои от преместване на царя с две полета към топа, и после поставянето на топа веднага до далечната страна на царя. Рокадата е въжможна само, ако следните условия са изпълнени:

- никоя от фигурите участващи в рокадата, да не е местена преди по време на партията;

- не трябва да има фигури между царя и топа;

- царят не трябва да бъде под шах, нито да преминава през полета, които са под атака на противникови фигури. Рокадата е невъзможна и когато тя ще постави царя под шах.

Царят и топът трябва да са на един и същ хоризонтал (с изключение на рокадата с произведена пешка, описана по-късно).

Ан пасан

Когато пешката се премести две полета напред и има противникова пешка на съседно поле до нейната крайна дестинация, тогава противниковата пешка може да вземе вашата и да се премести на полето зад крайната позиция на вашата, но единствено при следващия ход. Например, ако черната пешка се премести две полета напред т.е. от f7 на f5, тогава някоя от белите пешки на е5 или g5 може да я вземе „ан пасан“ и да се постави на полето f6.

Специални ходове на пешката: пешката на с може да се произведе, а пешките на е или g може да вземат черната ан пасан, ако последния ход на черните е от f7 на f5.

Произвеждане

Когато пешка достигне последния (осмия) хоризонтал на шахматната дъска, тя може да бъде заменена след избор на играча за царица, топ, офицер или кон от същия цвят. Обикновено се избира пешката да бъде заменена с царица, но в някои случаи се избира друга фигура. Вторият процес се нарича подпромоция. На диаграмата отдясно, пешката на поле c7 може да избере да достигне до осмия хоризонтал и да се произведе в по-добра фигура. 

Край на партията

Шах и Мат

Когато полето, на което се намира царят е застрашено от противникова фигура, тогава царят е в положение шах; казва се, че тази фигура дава шах на царя. Тъй като гибелта на царя означава загуба на партията, царят, който е получл шах, трябва да се защити веднага на следващия ход от нападащата го фигура. Това може да стане по слените три начина:

а) Като се премести царят на друго поле, което не е под удар;

б) Като се вземе фигурата, която дава шах на царя, със самия цар или с някоя друга фигура, или

в) Като се постави между атакувания цар и атакуващата го фигура някоя друга фигура; значи да се прикрие от шаха.

Третият начин не важи за шах от кон и пешка, а така също и от фигура, която се намира на съседно до царя поле.

Не е задължително партията да завърши с мат – играчът на ход може да се предаде, ако ситуацията изглежда безнадеждна. Партията също може да завърши с реми (завършване наравно). Реми може да се постигне в няколко ситуации, включително реми чрез договаряне, пат, трикратно повторение на позицията, петдесет ходовото правило, реми поради невъзможност за мат (обикновено заради недостиг на материал за матиране) или когато свърши времето, но противника има само цар.

Реми. Пат, Вечен шах

Шахматната партия не винаги завършва с мат, т.е. с победа. Понякога нито един от противниците не може да спечели. Тогава казваме, че играта е завършила реми.

Случаи на реми имаме, когато нито една от страните с останалите сили в края на играта не може да се даде мат. Например останали са само двата царя; или едната страна има само цар, а другата цар и кон, или цар и офицер, с които не може да се даде мат.

Реми имаме още тогава когато едната страна не може да премести нито една своя фигура, включително и своя цар, който не е в шах. Това положение се нарича пат.

Партията може да стане реми и чрез вечен шах. Така се нарича серията от непрекъснати шахове, които едната страна дава на противниковия цар, от които шахове той не може да се укрие и се повтарят едни и същи ходове.

Вечен шах обикновено дава този от противниците, който е изпаднал в загуба на партията.